Площ:
Население:
Гъстота на населението:
Средно годишни температури
Населени места:

Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. На север граничи с община Сунгурларе, на изток с общините Айтос и Камено, на юг с община Средец и на запад с община Стралджа.
По своето географско местоположение общината и нейният център заемат значимо място в транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България. Тук се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, а така също преминава и главна ж.п. линия с направление Шумен и Варна, което прави общината единствената ж.п. връзка между южните и северните части на Източна България.

Релефът на общината в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски хълмове. Средната надморска височина е 174 м.

Територията се отводнява от р. Мочурица, която се влива в р. Тунджа и има дължина 85.9 км, и р. Русокастренска, която се влива в Мандренското езеро. На много от притоците има изградени язовири и микроязовири със средна площ 50-80 дка, чиито води се използват за напояване.

Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Средногодишната температура (11.4°С) на въздуха и средномесечната температура на януари (0.1°С) определят климата на района като мек.

Населението на община Карнобат е 31 444 души. Към февруари 2000 г. броят на заетите е 4344 души.

Общината включва общо 31 населени места, от които един град и 30 села - Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Драганци, Драгово, Добриново, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Кликач, Козаре, Крумово Градище Крушово, Мъдрино, Невестино, Раклица, Сан Стефано, Сигмен Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково. Административен, индустриален и културен център е гр. Карнобат.

Транспорт
През територията на общината преминава първокласният път Бургас - София, който осигурява връзките й с големите индустриални и консумативни центрове в Южна България. Второкласният път Карнобат - Шумен - Русе (215 м) й осигурява връзка с Варна и пристанищния й комплекс и фериботната линия Варна - Иличовск. В близост до град Карнобат предстои изграждане на продължението на автомагистрала “Тракия”, която ще преминава на 3.5 км от града и на 5.2 км от крепостта Маркели. Вътрешната пътна мрежа е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с гр. Карнобат и производствената му зона.
Гара Карнобат е четвъртият по големина железопътен възел в страната. Гарата разполага с вагонно депо, локомотивно депо, товарна гара и общежитие.

Водоснабдяване
Водоснабдяването на населените места в общината се осъществява от местни водоизточници и водоснабдителна система "Камчия". В експлоатация са три водоснабдителни групи - "Аспарухово", "Церковски" и "Карнобат".

Георги Димитров

Зам. кмет
Жельо Георгиев
Бойка Колева 

Секретар
Маргарита Стаматова

За контакти

Производствените фондове на община Карнобат са разпределени неравномерно в селищната й мрежа. Основният икономически потенциал, производствени, складови и други фондове са разположени в гр. Карнобат и в неговата производствена зона. Основни структуроопределящи отрасли на промишлеността са машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост.Независимо че шивашката промишленост е представена само от едно предприятие - “Карина” АД, то също има значимо място в икономическата структура на града и общината.

Общо обработваемата земя в общината е около 533 хил. дка.Природните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството, което е ориентирано главно към производството на зърненожитнии фуражни култури. Значителен е делът и на някои технически култури. Зеленчукопроизводството се развива предимно в частното стопанство. През последните години на по-големи площи се отглеждат арпаджик, лук и чесън в селата Черково, Сърнево, Зимен, Козаре, Екзарх Антимово.
Отрасълът с най-добри традиции в общината е лозарството. Почвено-климатичните условия са определящият фактор за благоприятното му развитие. 6820 дка от лозовите насаждения са в землищата на селата Невестино, Искра, Соколово, Зимен, Венец, Екзарх Антимово, Аспарухово, Житосвят. От тях 694 дка са новосъздадени.
Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството.

На територията на община Карнобат действа общинска болница, която разполага със 140 легла и обслужва Карнобатска и Сунгурларска община. "Медицински център
І-Карнобат" ЕООД осъществява специализирана медицинска помощ.

В общината функционират 12 детски градини, 2 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини. На територията има 2 средни общообразователни, 2 средни професионални, 7 основни и 3 начални училища, един междуучилищен център.

В Карнобат традиционно се провеждат различни културни мероприятия и фестивали, посещавани от гости и артисти от цялата страна, както и от чужбина. По време на тяхното провеждане настъпва истинско веселие, като същевременно те дават възможност на жителите и гостите на града да се докоснат до една уникална и различна култура, хвърляща мост между минало, настояще и бъдеще. Проявите с национално и международно значение са:

1. Национален конкурс за тракийска народна песен "С песните на Стайка Гьокова"- м. май
2. Национален кинофестивал на алтернативното кино- м. септември
3.Празници на града- 26 септември

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна история, датирана още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието.
Първото писмено сведение за Карнобат - от 1153 г., се съдържа в "Географията" на арабския пътешественик и учен Ал Идриси. Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията от османо-турските регистри и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново…
След създаването на Българската държава през 681 г. поради изключителната си роля земите на днешния Карнобатски регион стават арена на военни действия между България и Византия. От времето на Първото българско царство най-значимият обект е Карнобатската крепост Маркели, южен епископски и военен център, намиращ се на 7.5 км западно от Карнобат.
По време на турското владичество градът е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренския санджак и значим търговско-занаятчийски център. Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенослужението на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в карнобатската енория през 1791-1792 г.
През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата "Свети Йоан Богослов", през 1862 г. е създадено читалище "Развитие" (сега "Св. Кирил и Методий") - едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище.
Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на ХІХ век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези.
Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования. Градът се утвърждава като културно-просветен център. 22 периодични издания отразяват новия му облик.