Cтановище
Относно : Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина /ЗЛАХМ/ и предлаганият текст на разпоредбата на чл.222 ал.5 за възможността общините чрез общински дружества да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти.
Уважаеми Господа,
В обсъждания в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на ЗЛАХМ е включен текст на разпоредбата на чл.222 ал.5, който предвижда възможност общините, чрез учредени от тях еднолични търговски дружества да извършват търговия с лекарства само и единствено в населени места, където няма други аптеки. С така предлагания нов законов текст се изменя досега съществуващото нормативно положение, че общините на общо основание и без ограничение чрез техни еднолични търговски дружества могат да извършват такъв вид търговска дейност. Предлаганият вариант се обосновава с въвеждания принцип “една аптека-един фармацевт” и недопустимост на аптечни вериги, организирани и управлявани от търговци на едро.
След запознаване с мотивите на вносителя и проведените обсъждания в постоянната парламентарна комисия по здравеопазване и след среща с представители на бранша, се формират сериозни икономически, социални и юридически възражения против предлаганата законова промяна. Изложени накратко те са следните:
- Възможността общините чрез свои търговски дружества да присъстват на аптечния пазар на дребно е въведена законодателно в сега действащия закон от 1996г. От този момент досега са създадени и функционират само за Бургаска област пет такива дружества в пет отделни общини, стопанисващи общо 18 аптеки, като най-голямото от тях е “Аптеки”ЕООД Бургас с 12 аптеки. Навсякъде тези аптеки работят при условията на свободна конкуренция с други частни аптеки. Приемането на предложения текст ще доведе до неминуема ликвидация на всички тези дружества, прекратяване на дейността и закриване на аптеки. Така Вие лишавате тези общини от една от основните им социални функции и ограничавате ангажимента им за закрила здравето на гражданите на съответните територии. Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление-чл.136,ал.1 от Конституцията. Тя е призвана и да изпълнява задълженията на държавата за закрила на гражданите-чл.52, ал.3 от Конституцията, на местно ниво чрез решаване на основни социални функции в местните общности. Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение и отнемане възможността на общината да участва в разрешаването му води до ограничаване правомощията на органите на местно самоуправление да решават самостоятелно част от проблемите на общината, какъвто е здравеопазването.
- Възможността за разкриване на общински аптеки, без ограничения на техния брой е конституционно защитена с Решение №3/27.04.2000г. на Конституционният съд на РБългария, където изрично се сочи, че този вид аптеки изпълняват социална функция, като част от правомощията на общините по местно самоуправление. Изрично съдът сочи, че тази функция се изпълнява не само в малки населени места, но навсякъде и не противоречи на принципите на общата регулация на аптечния пазар. Няма никакви формално юридически и социални причини за отстъпване от така даденото задължително становище на КС на РБ.
- Нещо повече, ако през 2000г. КС е отменил друга подобна ограничителна норма относно “общинските аптеки”, а именно за разкриването им само в населени места до 5 000 души население, то сега същото ограничение отново се въвежда под друга форма. Сега се предлага такива аптеки да има само там, където няма разкрита каквато и да е аптека. Практически такъв критерий е неприложим. Освен това възниква въпроса, какво се случва със съществуваща “общинска” аптека при разкриване в едно населено място на частна аптека и нейното закриване след месец. Не е ясно и кой ще следи и как ще се констатира липсата на друга аптека. Самото изискване да няма друга разкрита аптека, ситуира “общинските” аптеки до най-малките населени места. Така под нова форма се връща в закона старо и отречено от КС на РБ ограничение.
- Общинската аптечна система е неотменима част от общинската здравна политика. Този вид аптеки в повечето случаи работят в квартали и населени места, икономически неизгодни за останалите фармацевти-примерно за Бургас ромските квартали “Акациите” и “Победа”. При приемане на законовата промяна тези квартали и население ще останат без лекарствено обслужване и без ясна перспектива кога ще се осигури от новоразкрити аптеки.
Всичко гореизложено налага необходимостта от повторна преценка на обосноваността на предлаганата промяна и приемане на текста на чл.222 ал.5. Категорично следва да се застъпи становището, че обществения интерес и интересите на органите на местно самоуправление налагащ съществуването на общинските аптеки, а не тяхното закриване.
ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Дарина Стоянова