Black Sea Region

Blog

  • Кирилицата: азбуката, която България даде на света

    Кирилицата: азбуката, която България даде на света

    Кирилицата е създадена в края на IX век в Първата българска държава, в книжовните школи в Преслав и Охрид. Тя е наречена в чест на свети Кирил, който заедно с брат си Методий създава по-ранната глаголица.

    Учениците на двамата братя, сред които Климент и Наум Охридски, развиват и разпространяват писмеността. Така старобългарският език се превръща в език на книжовността и богослужението за голяма част от славянския свят.

    Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души в различни страни. От 2007 г. тя е и една от трите официални азбуки на Европейския съюз. На 24 май България празнува Деня на светите Кирил и Методий.

    Снимка: Mark Ahsmann / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

  • Българското кисело мляко и откритието на Стамен Григоров

    Българското кисело мляко и откритието на Стамен Григоров

    Киселото мляко е символ на българската кухня, а зад славата му стои едно научно откритие. През 1905 г. младият български лекар и микробиолог Стамен Григоров, работейки в Женева, открива бактерията, която предизвиква ферментацията на млякото.

    По-късно тя получава името Lactobacillus bulgaricus. Малко след това руският учен Иля Мечников свързва консумацията на кисело мляко с дълголетието на хората в някои части на България, което допълнително прави продукта известен.

    Днес българското кисело мляко се произвежда по традиционни рецепти и се изнася в различни страни по света.

    Снимка: Ned Jelyazkov / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

  • Мартеницата: малкият символ с голямо значение

    Мартеницата: малкият символ с голямо значение

    Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници, червено-бели украшения от прежда, с пожелания за здраве и късмет. Белият цвят символизира чистотата и дълголетието, а червеният – здравето и жизнеността.

    Мартеницата се носи, докато човек види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Тогава тя се връзва на плодно дърво или се оставя под камък, за да прогони лошото.

    През 2017 г. традициите, свързани с 1 март, бяха вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Кандидатурата беше обща за България, Румъния, Молдова и Северна Македония.

    Снимка: Dimitǎr Boevski / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

  • Защо Черно море се нарича „черно“?

    Защо Черно море се нарича „черно“?

    Водата на Черно море не е черна, а името му е загадка, за която има няколко обяснения.

    Според едно от тях древните народи са обозначавали посоките на света с цветове, като черното е означавало север. Така „Черно море“ би означавало просто „северното море“, в противовес на Червено море на юг. Друга теория свързва името с честите и внезапни бури, при които морето изглежда мрачно и тъмно.

    Предполага се и връзка с тъмния сероводороден слой в дълбините. Когато корабни котви стоят дълго там, те излизат почернели. Древните гърци първоначално наричали морето „негостоприемно“, а по-късно „гостоприемно“: Понт Евксински.

    Снимка: João Dias from Lisboa, Portugal / Wikimedia Commons, CC BY 2.0

  • България в еврозоната: какво е важно да знаем

    България в еврозоната: какво е важно да знаем

    От 1 януари 2026 г. България е част от еврозоната и еврото е официалната валута в страната. Левът беше обменен по фиксирания курс от 1,95583 лева за едно евро, същия, по който работеше и валутният борд.

    Заплатите, пенсиите, цените и банковите сметки бяха преизчислени по този официален курс. Затова реалната стойност на спестяванията и доходите не се промени заради самата смяна на валутата.

    Левовите банкноти и монети вече не се използват в плащанията, но могат да бъдат обменени в Българската народна банка при условията, обявени от нея. Актуална информация има на официалните сайтове на БНБ и на правителството.

    Снимка: Avij (talk · contribs) / Wikimedia Commons, Public domain

  • Спешният фонд: финансовата предпазна мрежа на всяко домакинство

    Спешният фонд: финансовата предпазна мрежа на всяко домакинство

    Спешният фонд е сума пари, заделена специално за непредвидени ситуации: загуба на работа, внезапен ремонт, счупена кола или медицински разходи. Той помага да посрещнем трудностите, без да теглим бързи кредити или да трупаме дългове по кредитни карти.

    Често срещан ориентир е фондът да покрива разходите на домакинството за три до шест месеца. Сумата може да изглежда голяма, затова започнете с малко и заделяйте редовно, например веднага след заплатата.

    Спешните пари трябва да са лесно достъпни. Затова обикновено се държат отделно от ежедневната сметка, за да не се харчат неусетно.

    Снимка: Free Images / Wikimedia Commons, CC BY 2.0

  • Какво е инфлацията и защо тя „изяжда“ спестяванията

    Какво е инфлацията и защо тя „изяжда“ спестяванията

    Инфлацията е общото повишаване на цените на стоките и услугите в икономиката за определен период. Когато тя е висока, с една и съща сума пари можем да купим по-малко.

    Инфлацията се измерва най-често чрез индекса на потребителските цени. В България той се изчислява от Националния статистически институт, а в еврозоната Европейската централна банка се стреми да поддържа инфлация от около 2% в средносрочен план.

    Парите, държани „под дюшека“ или по сметка с нулева лихва, губят от реалната си стойност, когато цените растат. Затова е добре да познавате разликата между номинална и реална доходност, преди да решите как да съхранявате спестяванията си.

    Снимка: Yuya Tamai / Wikimedia Commons, CC BY 2.0

  • Семеен бюджет в три стъпки: правилото 50/30/20

    Семеен бюджет в три стъпки: правилото 50/30/20

    Съставянето на семеен бюджет не е сложно. Един от най-популярните ориентири е правилото 50/30/20, което разделя нетния доход на три части.

    Около 50% отиват за задължителни разходи: жилище, сметки, храна, транспорт и вноски по кредити. Около 30% са за желания: ресторанти, пътувания, хобита и покупки, без които можем. Останалите 20% се заделят за спестявания или за по-бързо изплащане на дългове.

    Процентите не са закон и всяко семейство може да ги пригоди към себе си. По-важното е да записвате разходите си поне един месец. Така ще видите къде реално отиват парите и къде може да се спести.

    Снимка: Santeri Viinamäki / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

  • Етъра: жив музей на занаятите край Габрово

    Етъра: жив музей на занаятите край Габрово

    Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“ се намира на няколко километра южно от Габрово, в живописната долина на река Сивек. Той пресъздава атмосферата на българско селище от времето на Възраждането.

    По калдъръмената чаршия са подредени работилници, в които майстори показват традиционни занаяти: грънчарство, ковачество, дърворезба, тъкачество и златарство. Посетителите могат да видят как се изработват предметите и да ги купят като сувенир.

    Специално внимание заслужават водните съоръжения, като тепавица, воденица и валявица, които и днес работят със силата на реката. Наблизо е и Соколският манастир.

    Снимка: www.bdmundo.com / Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.0

  • Белоградчишките скали: каменната приказка на Северозапада

    Белоградчишките скали: каменната приказка на Северозапада

    Белоградчишките скали са сред най-впечатляващите природни забележителности в България. Червеникавите пясъчникови и конгломератни образувания се издигат на десетки метри височина и заемат ивица с дължина около 30 километра.

    През милиони години вятърът и водата са изваяли фигури, на които хората са дали имена като Мадоната, Монасите, Конникът и Адам и Ева. Сред скалите се намира Белоградчишката крепост, чиито стени са умело вградени в естествените масиви.

    Недалеч е и пещерата Магура, известна с праисторическите си рисунки. Така един уикенд в района съчетава природа и история.

    Снимка: Pudelek (Marcin Szala) / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0