На 24 февруари 2024 г. се навършват 2 години от безпрецедентния и необоснован акт на агресия на Русия срещу Украйна. България и други европейски държави се превърнаха в убежище за десетки хиляди жени, деца и възрастни хора, бягащи от войната. Страхът от бомбардировките, сирените, свистящите куршуми превърнаха стотици домове в пепел, а душите им опустяха. Разделиха се семейства в името на живота и заради войната. България отвори сърцето си за украинските бежанци, предостави хотелските си бази, държавата предприе спешни мерки за финансово подпомагане. Много българи приеха тяхната съдба лично и отвориха домовете си. Сформираха се кризисни щабове и започна активна дарителска кампания, защото животът има значение, защото децата трябва да растат сред любов и спокойствие, закриляни и окрилени от обичта на родителите си. Никой не знаеше какво трябва да се прави в такава обстановка, учехме се на ход, много доброволци се включиха да помагат с каквото могат. Държавни и местни институции се обединихме. И се справихме.
За първи път войната беше толкова близо до нас. Върволици от украински бежанци се движеха бавно и уморено като сенки към неизвестността. Но България показа голямото си и гостоприемно сърце. Бургас стана център на тази вълна и помогна на десетки хиляди точно когато имаха най-много нужда.
Преди две години България се промени, Европа се обедини, а светът заклейми войната. Много украински деца се родиха в Бургаска област, други ходеха в местни детски градини и учеха в български училища. Научиха български език. Родителите им започнаха да работят. Опитаха се да продължат живота си, да се адаптират към новата среда. Всичко това идва да покаже, че животът никога не спира, че доброто увлича и изтрива сълзите. Винаги ще помним сините като небето очички на 9-месечната Екатерина, която залепи ръчички на прозореца на автобуса и махаше на доброволците докато автобусът я отвеждаше с майка й към поредната възможност за дом в България. Те нямаха претенции и желания за място, искаха само дом. Малката Екатерина развълнува всички ни и се превърна в символ на надеждата и вярата в по-светло бъдеще. Много са добрите примери на местни хора от областта, които безвъзмездно приеха и се грижеха за жени с малки деца, защото искаха да помагат по начин, който съвестта им показваше.
Подкрепата продължава и днес и ще я има докато украинските бежанци имат нужда от нея.
